The Art of Live Composition
http://www.soundpainting.com/soundpainting-2-fr/
L’Art de la Composition en Temps Réel
Qui?
Quoi?
Comment?
Quand?
Жестови език за Творчество Тук И Сега - от Спонтанността.
Кой?
Какво?
Как?
Кога?
За ентусиасти и скептици, за музиканти и не- музиканти; за артисти и не-артисти; за педагози и не-педагози; за психолози и не-психолози; за вьзрастни и деца; за любопитни.
Саундпейнтинг (Soundpainting)
и
невербалните езикови системи
I.Саундпейнтинг(Soundpainting)
1. Същност
Саундпейнтинг (Soundpainting)
е невербален, жесто-мимичен език за творчество
в реално време.
Със сигурност
повече от „рисуване на звуци”, както подвежда буквалният превод от английски. И
със сигурност - адекватен към тълкуванието, което българският синонимен речник
предлага за понятието „жест”, а именно:
„движение, маниер, широта, сила, смелост, инициатива,
предприемчивост”.
Като вид език, той е динамична знакова система, която изпълнява няколко
функции, присъщи на езика въобще:
номинативна
– да назовава обектите;
когнитивна –
да съхранява познания за обозначаваните обекти;
репрезантативна
– да дава информация за обектите;
емотивна –
да изразява определен вид чувство;
апелативна –
да оказва въздействие върху адресата .
Като вид невербална
езикова система, Саундпейнтинг(Soundpainting) се позовава
на безмълвните знаци- в случая жестове, а не - на говоримата реч.
Специфичните разлики, обаче, между СП (SP) [1] и останалите известни езикови системи – от вербални, до невербални:
жесто-мимични, визуални, картинни, електронни, - произлизат от най-вече от специфичната
цел на СП (SP), а
именно : творчеството – творчество в
реално време.
С тази своя характеристика Саундпейнтинг категорично се
различава от останалите езикови системи,
предназначени или да заместят липсата на реч (както са невербалните картинно-знакови
езици Makaton (Макатон ), P.E.C.S (Пекс), или да служат единствено за комуникация, себеизразяване, или управление (дирижиране).
От друга страна, СП (SP) не е
предназначен за ограничен брой ползватели на езика, както са например жесто-мимичните
езици, или другите невербални езици.В СП
(SP) групата
равнопоставено си партнират професионални артисти с аматьори; здрави
хора - с лица с увреждания (нарушение в слуха, говора, зрението, с
интелектуален дефицит, с физическо увреждане); възрастни и деца; мултикултурни
среди, които не говорят никакъв общ език. В СП
(SP) групата те са
напълно равнопоставени.Дори няма нужда в еднаква степен да владеят езика СП (SP). Важно е да разпознават
знаците, с които (ще) работи водещият (композитор-диригент). И още по-важно е
да не се страхуват от грешките си, а да продължат да участват- с/и въпреки
тях.Защото, единствена по рода си, философията на СП (SP) е : „Греши смело, твори с грешката” [2].
2. Компоненти на Саундпейнтинг системата.
Архитектурата на
Саундпейнтинг съдържа водещ - и група.
Водещият е композиторът на творчеството в реално време. Прилича на жестикулиращ
диригент, но всъщност той е композитор, който конструира със спонтанността
на участниците(групата)- и собствената
си креативност , като подава жесто-мимични знаци-ситуации. Има случаи, когато водещият е и
участник в групата (което зависи от личния творчески и личностен ресурс на
самия водещ).
Саундпейнтинг
групата адмирира разнородността, тъй като всеки участник е ценен със своята
индивидуалност, а подготовката му в езика СП
(SP) няма отношение
към автентичността на композицията.
Работата с грешката и с предизвикателството е базисна за Саундпейнтинг.
В известните досега
и вербални, и невербални езикови системи, няма подобна концепция за работа с грешката, грешката като ресурс за създаване, като провокация за
творчество.Именно това превръща СП (SP) групата много бързо в жива, активна неформална група,
където другостта не е нито пречка,
която „дърпа назад”, нито конкуренция, която обезсърчава. Другостта и неуспехът
„в мен и извън мен” се явяват като част от възможностите за преодоляване и
творчество.Неминуемо отражението върху динамиката на групата е благодатно и
предразполага към автентично общуване и естествена добронамереност, а освен
това- към създаване на нови форми.
Синтаксисът на СП (SP) е организиран в четири последователни зони :
„Кой-Какво-Как-Кога”.Синтаксис, универсален за всички
държави. В този смисъл, Саундпейнтинг се доближава до калкиращите жестови
езици, каквато е българската жесто-мимична реч. В настоящия момент СП (SP) включва
повече от 1200 знака, които са по-малко от 1500 знака в JESTUNO (LGI), но и са повече от 900 знака в Axelia, в същото време са незначително количество спрямо 3000
символа на P.E.C.S., 1600 на C.A.P, над 7000 схеми в Makaton, около 1900 в GRACH-Bailly,
2000 в Sclera.
При СП (SP) пърформънс личното и колективно творчество в знаците е в реално
време. В този смисъл, творческия заряд на всяка репетиция е не по-малък от
този на концерта. Всяка репетиция е не по-малък
„концерт” - от „концерта”. Показателят за творчество е в креативното
приложение дори на 10 знака, във взаимодействие с актуалните обстоятелства.
Саундпейнтинг е
жесто-мимичен език за творчество в група,
където обаче индивидуалността е от
изключително важно значение, тъй като всеки участник е ценен такъв, какъвто е.
Многообразието, личният почерк, е желан ресурс и очаквана причина за провокацията и изненадата, с която саундпейнтинг водещият работи.
Прекалената
фиксираност в индивидулната изява и/или очакване за репетитивност са
пречки в приемането и усвояването на СП (SP).Силното желание за непременна солова изява, или за
повторяемост на дадена естетика, са несъвместими със СП (SP). Дори повторението на едни и
същи елементи всеки следващ път е различно, във вариативни конфигурации, защото
включва живото творчество в реално
време.
В този смисъл, СП (SP) е труден за
понасяне и усвояване респ. от хора с изразени „нарцистични” нагласи, но - и още
по-полезен за тях...
3. Генезис.
Създаден от Уолтър Томпсън (Walter Thompson) [3] в края на 70-години на 20 век, първоначално
езикът е предназначен за джаз музиканти, с цел (повече или по-малко) - организация
на импровизацията във времето, и в групата.
Постепенно се превръща в универсален език за творчество в различни жанрове
и аспекти не само на изкуството, но и
извън изкуството; език, който непрекъснато се развива.
До първите 10
години след създаването си, езикът е използван преди всичко за дирижиране
(управление), отколкото за творчество в реално време.
По това време самият Уолтър Томпсън работи с Антъни Бракстън(Anthony Braxton)[4], също автор на жестови език в областта
на музиката. Бракстън използва около 20
знака, с които добавя елементи на импровизация в подготвени вече композиции,
както и за организация на импровизациите.
Обрат в историята
на Саундпейнтинг е 1987 година, концерт на „Саундпейнтинг оркестър Уолтър
Томпсън” в Ню Йорк,
бар Китчен (Kitchen).
Внезано един от музикантите, Франк Лондън (Frank London) скрива партитурите на Уолтър
Томпсън и казва: „ Добре, Уолтър, отсега нататък- без партитури, без „palette”.Ще твориш в
момента”.
От този момент, в
продължение на три години Уолтър Томпсън решава да композира без никакви
партитури, единствено – в реално време ( “ dans le temps reel”).
Това е и началото на саундейнтинг философията „ Греши смело, твори с грешката”.
Едновременно джаз
музикант, композитор, саксофонист, актьор... педагог...Уолтър Томпсън работи в
продължение на 10 години в Дом за възрастни хора с увреждания, където провежда
ежеседмично саундпейнтинг ателиета с хора с нарушено зрение, както и с хора с интелектуална недостатъчност. В
случая незрящите са в ролята си на композитори, а музиката се изпълнява от
саундпейнтинг групата на Уолтър Томпсън.
При хората с интелектуална недостатъчност самият той е
композитор-водещ, а знаците са редуцирани, но непроменени, съобразени с
възможностите за ефективно прилагане. Използват се знаци, при които
натоварването на паметта и вниманието, на самостоятелното творчество и
отговорност, е по-малко[5].
Уолтър Томпсън
изследва възможностите за приложение на езика при деца с поведенчески и/или
ментални увреждания . Открива, че Саундпейнтинг провокира „участието”,
желанието да се включваш, да се пробваш без да те е страх от провал. Открива и
развиващата му страна- за психични функции като внимание, памет, мислене,
въображение, за развитие на двигателната култура, за речта.
Започват търсенията му в езика като мултидисциплинарен,
ориентиран към всички жанрове в изкуството; за включване и съ-творчество на
участници с различно ниво и опитност и в изкуствата, и в себеизявата.
Вече автор на
Саундпейнтинг, Уолтър Томпсън решава да изследва и другите жесто-мимични езици,
включително езика на глухите.
Изследванията му
потвърждават уникалното отношение на Саундпейнтинг към грешката, липсата на аналог сред невербалните
езици в „ използването” на грешката като
ресурс за креативност, за креативност в група.
Личен ученик на
Уолтър Томпсън, за първи път се осмелих да приложа и изследвам Саундпейнтинг и
в извън-музикална среда през 2011г.
Оттогава продължава да се натрупва опитът ми в приложение на
Саундпейнтинг в обучението в начален етап на образование, в интегрираните
паралелки от 1 до 4 кл.- Саундпейнтинг с четене, Саундпейнтинг математика,
Саундпейнтинг и учене на чужд език, Саундпейнтинг и табличното умножение и
деление, Саундпейнтинг История, Саундпейнтинг взаимоотношения, Саундпейнтинг
музициране, Саундпейнтинг рисуване, Саундпейнтинг пеене и работа с гласа .
С всички свои компоненти Саундпейнтинг(Soundpainting)
е въплъщение на една изключителна, рядко човешка
система за богато творческо общуване и личностно развитие.Случайно, или не,
самият Уолтър Томпсън посвещава първия учебник по СП (SP) на своя брат с думите:
„ ..на един голям хуманист”.
Детелина
Георгиева[6]
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------
[1] Саундпейнтинг(Soundpainting)
[2] Уолтър
Томпсън(Thompson Walter), Soundpainting –the art of live composition- worbook 2;
[3] www.soundpainting.com
[4] Антъни
Бракстън(Anthony Braxton),известен джаз
музикант, новатор, саксофонист, композитор, изследовател;
[5] Уолтър
Томпсън
(Thompson Walter),
Soundpainting ThinkTank, Paris 2014.
[6] http://soundpaintingbg.blogspot.bg/
